Проф. Славян Сапарев: Вместо в светлото бъдеще, влязохме в ...
Все още на доста управителни места има несъответствуващи хора - къде пионки, къде въжеиграчи
Преходът ни донесе независимост да пътуваме, както и участие в Европейски Съюз и НАТО
Още сърбаме попарата на тайните служби от времето на соца
Проф. Славян Сапарев е първият ръководител на СДС-Пловдив. Депутат в VII Велико национално заседание. Инженер, дълготраен учител в Пловдивския университет “Паисий Хилендарски ” - Технически лицей - Смолян. " Марица " го потърси за коментар на годишнината от събитията на Десети ноември.
- Проф. Сапарев, каква е Вашата равносметка 33 година след основната дата 10 ноември 1989 година, когато стартира прословутият български Преход?
- Основното очакване беше да получим независимост. Това обаче не стана. За страдание, целият български народ потегли в неверна посока, изгубиха се полезностите. Едно беше Съюз на демократичните сили първоначално, когато вътре имаше идеалисти. След влизането ни във Великото национално заседание за ръководители в Съюз на демократичните сили започнаха да избират доста странни хора. Оттам нещата потеглиха зле, загуби се тази чиста мощ, която имаше в политиката, загуби се разбирането сред хората. И на първа линия застанаха единствено такива, които гледаха да ограбят, да откраднат колкото се може повече, да натрупат повече за себе си.
Тази страшна замяна на полезности стана тайно. И не можехме да попречим. Как можеш да попречиш на хора, решени тук, в този момент, непременно да създадат доста пари?! Нямам пояснение за какво се получи това овълчване - внезапно всички взеха решение, че би трябвало на часа да забогатеят.
Става дума за тежка болест в цялата политическа класа. Силният възторг от началото бързо се изпари. На хората им се искаше смяната да стане бързо, а доста забавихме темпото. Грешките пристигнаха в процеса на Прехода. Някъде се загубихме. Явно не бяхме подготвени за толкоз независимост.
- Мнозина упрекват фрагментите на някогашната Държавна сигурност, че са дърпали конците на злощастния преход?
- Ние проспахме дейностите на фрагменти на някогашната комунистическа Държавна сигурност, които въздействат върху живота ни и през днешния ден. Още преди време, когато бяхме задоволително мощни, трябваше внезапно да се надигнем против тези фигури, само че очевидно сме ги подценили. Шуробаджанащината ще ликвидира тази страна. Оттам се получи днешната мътилка.
Когато при започване на 90-те години на предишния век се появиха мутри, това ми изглеждаше краткотрайна болест. Изплувала е пяна, само че ще се оттече. Вярвахме в здравите устои на българина, само че се оказа, че той доста обича да го лъжат и да го командват.
- Кога ще свърши Преходът?
- На процедура Преходът беше сменен. Той ще свърши тогава, когато свестните и почтени хора се върнат в политиката. Мнозина като мен избягаха. Трябваше да се махна от цялата тая смрад. Няма хрумвания, има предпочитание за облага - тук и в този момент. Това е ужасно. Време е българинът да проходи - 33 години народна власт е извънредно време за зрялост.
Но сериозните пробойни и проблеми остават - към момента на доста управителни места има несъответствуващи хора - къде пионки, къде въжеиграчи.
Не съумяваме да се оправим с корупцията. Още при започване на Прехода имахме концепция за особено министерство, което да управлява порочните практики, само че това не стана.
Имам възприятието, че у нас хората са се разпилели като стадо из гората и чакат отнякъде да пристигна помощ.
Без да знаят кой е този избавител.
- Режисирана ли беше смяната?
- Вероятно, само че край мен режисьори не са минавали и мои другари режисьори няма. В началото на Прехода не можеше да не бъдеш почтен, да не вярваш в това, което правиш. Ние изпълнихме това, което трябваше, гласувахме конституцията. Нямахме проблеми, нямахме различия. Но по-късно ние, идеалистите, застанахме крачка настрана, превърнахме се в наблюдаващи на това, което става. А с вълчи нрави не се отива в бъдещето. Неслучайно убиха Андрей Луканов. Той споделяше, че има доста благоприятни условия за България. Повтаряше: " Не си пропилявайте опциите! ". И го убиха.
- Мит ли са алените куфарчета, раздавани от Луканов?
- Не знам. Чуваше се, че има куфарчета, само че на мен никой не ми е предложил куфарче, нито знам някой мой прочут да е вземал. Но е допустимо да е имало, просто персонално не съм бил очевидец на сходно нещо. На няколко пъти съм разговарял с Луканов - не е ставало дума за куфарчета. Но с други хора може да е имал други диалози.
- Няма да отречете обаче, че Преходът ни донесе и положителни неща?
- Преходът ни донесе независимост да пътуваме, както и участие в Европейски Съюз и НАТО. Вече е разрешено да се приказва и повече на всеослушание, да се споделят неуместни неща.
- Защо другите страни от някогашния соцлагер се оправиха доста по-добре от нас с демокрацията?
- Може би тъй като у нас явно има подмолни игри. Постепенно се сътвори гладна, аморфна маса, която желае непременно да вземе всичко. Трябва да сложим завършек на интервала без полезности, в който живеем.
За страдание, още нямаме решето за това кой да мине напред и кой да остане откъм гърба. И всеки желае да е на първа позиция.
- Къде изчезна синята концепция, която преди три десетилетия извади на улиците милиони, жадни за смяна хора?
- В началото всичко потегли както би трябвало, след което се случи гигантска замяна - на полезности, на хора. Заради политиката бях зарязал специалността си, само че се върнах в науката - в нея най-малко такива измами няма.
- Вие сте първият ръководител на СДС-Пловдив и помните времето, когато градът ни беше именуван " синя цитадела ". Защо този интервал на еуфория завърши толкоз бързо?
- Още след Великото национално заседание открих, че Пловдив не е същият, ентусиазмът се беше изпарил. Като че ли у нас има пласт хора, които непрестанно са подготвени да си сменят цвета, с цел да е постоянно до властта и съучаства в командването.
Твърде доста приспособленци се нагласиха под синята концепция. Идеалистите измряха или се изтеглиха разочаровани. Явно като нация нещо не умеем. Може да е въпрос и на ген.
Все ми се ще да питам защо пловдивчани си избраха някои от идващите ръководители на Съюз на демократичните сили, а и някои градски кметове. Но евентуално не е редно да се задават такива неуместни въпроси.
Но не трябва да се не помни, че в Пловдив даже в най-смутното време, при започване на измененията, не стигнахме до ескалация на напрежението. Пловдивската милиция в никакъв случай не е взела участие в конфликти, постоянно са спазвали законите. Е, имали сме и неприятни моменти - веднъж доносници от комунистическото Държавна сигурност се пробваха да сплашат видния социалдемократ доктор Петър Дертлиев и жена му, двамата бяха много насинени. Добре че бяхме наоколо и се притекохме на помощ.
Комунистическото Държавна сигурност беше нещо доста мощно. Оттам може би потеглиха доста неща, които ще си носим на гърба още дълго време. Още сърбаме попарата на тайните служби от времето на соца, на комунистическото Държавна сигурност. Оказва се, че това е нещо сякаш умиращо, което обаче не умира и продължава да ни държи примката на врата. А и българинът още не е споделил: Стига!
- Не е ли допустимо въпреки всичко синята концепция да възкръсне в нова мощна десница?
- Всичко е допустимо. Но за политиката са нужни почтени хора. А честността към този момент не е на мода. Днес герои са тези, които са прецакали страната, сграбчили са милионите. Дойде времето на лъжците, тарикатите. И за редица постове бяха определени алчни, недостойни хора. Въпреки това нещата може да се трансформират. Крайно време е да се появят политици, партии, съществено загрижени за бъдещето на тази страна.
- Може ли Съюз на демократичните сили да стане мотор на едно ново синьо дясно?
- Може би тъкмо Съюз на демократичните сили трябваше да го направи - това беше единствената мощна партия, която имаше хрумвания. Вероятно ще доживеем основаването на нова дясна групировка, по-скоро центристка.
Не одобрявам коалирането на Съюз на демократичните сили с ГЕРБ, това не трябваше да става. Така Съюз на демократичните сили влезе в ролята на брошка, отзив за народна власт.
- Бихте ли се заели с нов десен план?
- Може би е редно да дадем път на младите. След като четири пъти съм взел участие в основаването на нова дясна тактика и все не става, се отхвърлих. Винаги някой приспособленец ще се намърда, където не му е мястото.
А може би и народът не желае да влезе в такава игра. Или му писна да чака светлото бъдеще, а то сякаш се отдалечава.
Преходът ни донесе независимост да пътуваме, както и участие в Европейски Съюз и НАТО
Още сърбаме попарата на тайните служби от времето на соца
Проф. Славян Сапарев е първият ръководител на СДС-Пловдив. Депутат в VII Велико национално заседание. Инженер, дълготраен учител в Пловдивския университет “Паисий Хилендарски ” - Технически лицей - Смолян. " Марица " го потърси за коментар на годишнината от събитията на Десети ноември.
- Проф. Сапарев, каква е Вашата равносметка 33 година след основната дата 10 ноември 1989 година, когато стартира прословутият български Преход?
- Основното очакване беше да получим независимост. Това обаче не стана. За страдание, целият български народ потегли в неверна посока, изгубиха се полезностите. Едно беше Съюз на демократичните сили първоначално, когато вътре имаше идеалисти. След влизането ни във Великото национално заседание за ръководители в Съюз на демократичните сили започнаха да избират доста странни хора. Оттам нещата потеглиха зле, загуби се тази чиста мощ, която имаше в политиката, загуби се разбирането сред хората. И на първа линия застанаха единствено такива, които гледаха да ограбят, да откраднат колкото се може повече, да натрупат повече за себе си.
Тази страшна замяна на полезности стана тайно. И не можехме да попречим. Как можеш да попречиш на хора, решени тук, в този момент, непременно да създадат доста пари?! Нямам пояснение за какво се получи това овълчване - внезапно всички взеха решение, че би трябвало на часа да забогатеят.
Става дума за тежка болест в цялата политическа класа. Силният възторг от началото бързо се изпари. На хората им се искаше смяната да стане бързо, а доста забавихме темпото. Грешките пристигнаха в процеса на Прехода. Някъде се загубихме. Явно не бяхме подготвени за толкоз независимост.
- Мнозина упрекват фрагментите на някогашната Държавна сигурност, че са дърпали конците на злощастния преход?
- Ние проспахме дейностите на фрагменти на някогашната комунистическа Държавна сигурност, които въздействат върху живота ни и през днешния ден. Още преди време, когато бяхме задоволително мощни, трябваше внезапно да се надигнем против тези фигури, само че очевидно сме ги подценили. Шуробаджанащината ще ликвидира тази страна. Оттам се получи днешната мътилка.
Когато при започване на 90-те години на предишния век се появиха мутри, това ми изглеждаше краткотрайна болест. Изплувала е пяна, само че ще се оттече. Вярвахме в здравите устои на българина, само че се оказа, че той доста обича да го лъжат и да го командват.
- Кога ще свърши Преходът?
- На процедура Преходът беше сменен. Той ще свърши тогава, когато свестните и почтени хора се върнат в политиката. Мнозина като мен избягаха. Трябваше да се махна от цялата тая смрад. Няма хрумвания, има предпочитание за облага - тук и в този момент. Това е ужасно. Време е българинът да проходи - 33 години народна власт е извънредно време за зрялост.
Но сериозните пробойни и проблеми остават - към момента на доста управителни места има несъответствуващи хора - къде пионки, къде въжеиграчи.
Не съумяваме да се оправим с корупцията. Още при започване на Прехода имахме концепция за особено министерство, което да управлява порочните практики, само че това не стана.
Имам възприятието, че у нас хората са се разпилели като стадо из гората и чакат отнякъде да пристигна помощ.
Без да знаят кой е този избавител.
- Режисирана ли беше смяната?
- Вероятно, само че край мен режисьори не са минавали и мои другари режисьори няма. В началото на Прехода не можеше да не бъдеш почтен, да не вярваш в това, което правиш. Ние изпълнихме това, което трябваше, гласувахме конституцията. Нямахме проблеми, нямахме различия. Но по-късно ние, идеалистите, застанахме крачка настрана, превърнахме се в наблюдаващи на това, което става. А с вълчи нрави не се отива в бъдещето. Неслучайно убиха Андрей Луканов. Той споделяше, че има доста благоприятни условия за България. Повтаряше: " Не си пропилявайте опциите! ". И го убиха.
- Мит ли са алените куфарчета, раздавани от Луканов?
- Не знам. Чуваше се, че има куфарчета, само че на мен никой не ми е предложил куфарче, нито знам някой мой прочут да е вземал. Но е допустимо да е имало, просто персонално не съм бил очевидец на сходно нещо. На няколко пъти съм разговарял с Луканов - не е ставало дума за куфарчета. Но с други хора може да е имал други диалози.
- Няма да отречете обаче, че Преходът ни донесе и положителни неща?
- Преходът ни донесе независимост да пътуваме, както и участие в Европейски Съюз и НАТО. Вече е разрешено да се приказва и повече на всеослушание, да се споделят неуместни неща.
- Защо другите страни от някогашния соцлагер се оправиха доста по-добре от нас с демокрацията?
- Може би тъй като у нас явно има подмолни игри. Постепенно се сътвори гладна, аморфна маса, която желае непременно да вземе всичко. Трябва да сложим завършек на интервала без полезности, в който живеем.
За страдание, още нямаме решето за това кой да мине напред и кой да остане откъм гърба. И всеки желае да е на първа позиция.
- Къде изчезна синята концепция, която преди три десетилетия извади на улиците милиони, жадни за смяна хора?
- В началото всичко потегли както би трябвало, след което се случи гигантска замяна - на полезности, на хора. Заради политиката бях зарязал специалността си, само че се върнах в науката - в нея най-малко такива измами няма.
- Вие сте първият ръководител на СДС-Пловдив и помните времето, когато градът ни беше именуван " синя цитадела ". Защо този интервал на еуфория завърши толкоз бързо?
- Още след Великото национално заседание открих, че Пловдив не е същият, ентусиазмът се беше изпарил. Като че ли у нас има пласт хора, които непрестанно са подготвени да си сменят цвета, с цел да е постоянно до властта и съучаства в командването.
Твърде доста приспособленци се нагласиха под синята концепция. Идеалистите измряха или се изтеглиха разочаровани. Явно като нация нещо не умеем. Може да е въпрос и на ген.
Все ми се ще да питам защо пловдивчани си избраха някои от идващите ръководители на Съюз на демократичните сили, а и някои градски кметове. Но евентуално не е редно да се задават такива неуместни въпроси.
Но не трябва да се не помни, че в Пловдив даже в най-смутното време, при започване на измененията, не стигнахме до ескалация на напрежението. Пловдивската милиция в никакъв случай не е взела участие в конфликти, постоянно са спазвали законите. Е, имали сме и неприятни моменти - веднъж доносници от комунистическото Държавна сигурност се пробваха да сплашат видния социалдемократ доктор Петър Дертлиев и жена му, двамата бяха много насинени. Добре че бяхме наоколо и се притекохме на помощ.
Комунистическото Държавна сигурност беше нещо доста мощно. Оттам може би потеглиха доста неща, които ще си носим на гърба още дълго време. Още сърбаме попарата на тайните служби от времето на соца, на комунистическото Държавна сигурност. Оказва се, че това е нещо сякаш умиращо, което обаче не умира и продължава да ни държи примката на врата. А и българинът още не е споделил: Стига!
- Не е ли допустимо въпреки всичко синята концепция да възкръсне в нова мощна десница?
- Всичко е допустимо. Но за политиката са нужни почтени хора. А честността към този момент не е на мода. Днес герои са тези, които са прецакали страната, сграбчили са милионите. Дойде времето на лъжците, тарикатите. И за редица постове бяха определени алчни, недостойни хора. Въпреки това нещата може да се трансформират. Крайно време е да се появят политици, партии, съществено загрижени за бъдещето на тази страна.
- Може ли Съюз на демократичните сили да стане мотор на едно ново синьо дясно?
- Може би тъкмо Съюз на демократичните сили трябваше да го направи - това беше единствената мощна партия, която имаше хрумвания. Вероятно ще доживеем основаването на нова дясна групировка, по-скоро центристка.
Не одобрявам коалирането на Съюз на демократичните сили с ГЕРБ, това не трябваше да става. Така Съюз на демократичните сили влезе в ролята на брошка, отзив за народна власт.
- Бихте ли се заели с нов десен план?
- Може би е редно да дадем път на младите. След като четири пъти съм взел участие в основаването на нова дясна тактика и все не става, се отхвърлих. Винаги някой приспособленец ще се намърда, където не му е мястото.
А може би и народът не желае да влезе в такава игра. Или му писна да чака светлото бъдеще, а то сякаш се отдалечава.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ